Мъгла

Мъглата представлява кондензирала водна пара във вид на микроскопични капки (при температура под 0 °С – ледени кристали) в приземния въздушен слой. С други думи тя е облак, който започва от земната повърхност и намалява видимостта под 1 km. Според видимостта мъглите се класифицират в 4 основни типа:

• много гъсти (видимостта е под 50 m)
• гъсти (видимостта е от 50 m до 200 m)
• умерени (видимостта е от 200 m до 500 m)
• слаби (видимостта е от 500 m до 1000 m)

Сега ще ви разкажа за първия вид “много гъсти”. Винаги, когато се сблъскам с този вид природно явление си спомням за два филма от миналото, които покриват жанра, ужаси и мистерия. В нашия случай, мъглата си е просто мъгла.
Събудих се рано сутринта и погледнах през прозореца, защото, точно това правя винаги, когато се събудя. Навик. Винаги първото нещо е да разбера какво е утрото, което ме очаква. Ставам от леглото и отмествам часично, плътната завеса на прозореца.
Тази сутрин видях как изпадналите облаци, са постлали обширната поляна, превръщайки я в море от пяна и някак си имах чувството, че искат леко да сръчкат Ноември и да му покажат, че той е наход и че би трябвалото обширната  пяна да е пухкав сняг, както си му е реда.
Приготвих се за излизане и вече крачех, към спирката до въпросната поляна. Разтоянието до нея дори бе по малко от 30 метра, а спирката я нямаше. Тоест спирка имаше, но не се виждаше, беше природно замаскирана. Сякаш не и стигаха всички бурени около нея, които е бяха превзели.
Стигнах до улицата, изчаках потока от габаритни и стоп светлини да се разсее и прекосих булеварда- бързо и несигурно!
Вече бях на безопастно място и чаках своя превоз. Почувствах се сам, не мислех че мългата е толкова гъста, разпостряна и издигаща се на много по-високо от колкото първото ми изследване през прозореца. Беше обхванала всичко, полянки, дървета, коли, сгради, блокове. Погледнах към близкият блок. Представата ми за обхват и качеството на мъглата се изясниха съвсем напълно. Блокът беше само сив силует, мисля си че още десетина метра по назад и той щеше да изечезне на цяло. Слънцето се включи и започна да изкачва, задната част на 14 етажната сграда за да ми се покаже. Нарастващата му сила, по-ясно отразяваше силуета с изразени описателни линии.
Слънчевите куки, умело разплитаха нишките на родопският килим от облаци, а пътувайки виждах, цели дупки проядени от жълтия молец и лека по лека остана само спомена, заел място в моя блог.

~ от crazyshark на 11/18/2010.