Шум в ушите
Чувам тишината! Да, колкото и да е странно аз е чувам. Ушите ми свистят поради причината, че е толкова тихо, че няма какво друго да чуя. Долавям ниско честотна честота, недоловима линия от прав, мек, мъглив, мек звук с басов оттенък. Това на вярно бе звука на тишината или просто напрежението.
Но защо?
Беше отпускарския ми период в който се възползвах максимално от него. Имах лек, не натоварен ден, дори бих добавил, ленив и скучноват ден. Надявах се да легна и да заспя спокойно, без да има причина да мисля за нещо, което никой не би могъл да ми обясни, като сега.
Уви свистенето беше повече от натрапчиво и обезпокояващо, дори предпазливо се надигнах от покоите си и проверих да не би да съм забравил нещо не изключено, въпреки че в стаята ми цареше плътен мрак.
Тази нощ беше от редките случай, в които това явление ми се случваше не повече от 6-7 пъти годишно. Ясно ми бе, че се случваше в дни на голямо натоварване или превъзбуда, но не ми бе ясно защо се случва точно тази нощ, през която съпроводена от деня, се обитаваше от въображаемия миротворец на моята душа.
Като изключим календарната година и запазим само онези 6-7 дни или пъти както аз ги наричам по горе, случващият се факторр(свистене) най-често бе повлиян от 12 часовия ми работен режим.
Режим през, който аз се сблъсквах с достатъчно хора, че натрупах толкова „психопрофилен” материал, от който можех да зная, ако някой идваше да се оплаче за нещо, дали той е в правото си или е виновен и дали аз да го оспоря или да го оставя да победи, за да не губя време, нерви, пари и най вече контрол над себе си. Защото, когато 89 годишна старица парадира, че е права с двете си висши образования, бореща се за личностна победа, тук няма място за състезания, защото всичко би се превърнало в игра на „кой е по-по ЛУД”.
Повлияването също така бе преминаващи тълпи от хора, пред погледа ми, които аз стриктно трябва да наблюдавам и да водя принудени (служебни) разговори.
Като се замисля, освен изброения масов кич по горе има и друг виновник, поради който се случваше мистериозната музика (шум в ушите). Ежедневието.
То беше най обезпокояващото нещо. Всичко се повтаря на ново, на ново и отново. Да попаднеш в капана на ежедневието, означаваше да живееш монотонно и да се поставиш на място на онези малки селца и градчета, в които никога нищо не се случваше и дните бяха еднакви, както са еднакви две капки вода.
Сякаш си попаднал в „МАТРИЦАТА” и хиляди агент смитовци, седят срещу теб и те гледат въпросително.
Няма нищо по интересно от Разнообразието. То е раят а другото е адът. Живеейки в едното се борим за другото.
Ушите ми продължават да долавят звук. Докато пишех това си дадох сметка, че сигнала който улавях и който силно ме засяга е просто плод на моята ментална, умствено, уморена, дейност.
Затворих за миг очи и почти заспах неусетно, държайки айпода си в пишеш режим.
Умората ми показваше, че има власт над мен и въпреки отдадеността ми на отпуската няма да се предаде и ще използва, многобройните изминали работни дни за да съсипе и малкото свободни, които бяха останали на разположение.
Факта, че почти заспах за един миг между редовете, ми напомни, че едва ли това свистене в ушите ще ми попречи да заспя.
То нямаше да ме спре, но определено ми напомняше за работата, която работя… и че отпуската не е едно безкрайно и безплатно нещо!
Лека нощ, не сънувайте и не позволявайте на свистенето да ви кара да разсъждавате.
