The Joy Of Life
След прослушване на няколко стари музикални Cd-та, записвани преди 5-6 години, се замислих за музиката днес. Голям процент от днешната музика, немога да кажа, че не е хубава или пък, че не е на ниво. Някак си бих я определил просто като “става”. Твърде комерсиализирана и по-малко качествена. Нещо й липсва…
Преди дни имах, нецеленасочен разговор с брат ми. Разговора ни се въртеше около документален филм (ТУК), следящ успоредно историите на трима световно извeстни музиканта, Джими Пейдж, Едж, Джак Уайт. Моят роднина, като фен на единия от тримата, го прегледа и каза.
…от резюмето, което прочетох се изкефих само на присъствието на Джими Пейдж. Не знaм по какъв начин са ги събрали заедно. Най-вероятно са се опитали да направят някой филм, който да се продава. Във нашия случай : Джими Пейдж – изкуство, а филма е създаден с комерсиална цел- значи е чалга.
Накара ме да се замисля…
Днес продължих с прослушването и чух много хубави песни. Мелодични, готини, предразполагащи. Тук въобще не става дума за ретро музика от 80те или нещо от сорта на “YMCA”. Тук, става въпрос за музиката, която вътрешното ми възприятие е решило, че за мен е ценна. Значимите песни са много и няма как да ги покажа всички, затова избрах една. Знам, че със следващото прозиведение, което ще приложа, ще има съгласни и хора мислейки обратното.
The Joy of Life е нещото, което след натоварен работен ден, потънал в собственото си спокойство и уюта на приглушеното осветление ме отпуска, предразполага ме към добро настроение и ме отвежда на разходка в градината на мира.
Kenny G – The Joy of Life
