Черешки :)

Жегаааааааа!!!  Потеглихме в един часа след обяд, когато разгара на слънцето беше насочено отвесно и концентрацията му ни пълнеше мислете с жарава. Въздухът е задушен, топъл, отчайващ и плаващи ивици от мараня танцуваха в такта на оптичната измама. Като цяло дори през лятото южната част на България е климатично различна от тази в северната част или специално мястото, където ежедневно населявам “ милата ни скъпа и тн“ столица.  Разликата веднага се разграничава още при вече успешно спускане от планините.

Пристигнах. Намирах се пред къщата, където бях живял близо десетилетие и половина. Дебелата жега бе повлиала на уличната обстановка по странен начин, илюстрацията беше типична за град нападнат от зомбита, които са активни само през ноща. Точно така климатът бе взел прелом и накарал всички да се изпокрият. Улиците през деня бяха пусти, самотни, подложени на слънчевото облъчване  и понякога не се виждаше жива душа дори в спектъра на хоризонта. Веднага, когато втората смяна застъпи своя пост- Луната, зомбитата тоест хората, започваха да щъкат  и да се възползват от няколко часовата прохладна свобода.

Датата бе 16 май, събота, вторият ден от посвещаването на дневната клада, естествено 12 часа на обяд в силата на слънцето и въпреки горе изброените обстоятества на топлина власт аз обръщах малка част от градината намираща се в двора ни. Бях заобиколен от десетки дървета, многобройни цветя и жив плет. Точно на няколко метра от мен се намира черешовото дърво. Първото плодно дърво, което бе засято там. Първото плодово дърво, на което плодът му беше почти готов сред останалите. Деляха го само около 2 седмици за пълна зрялост. Това никак не ми попречи, дори бях забравил за термометърът, който отмерваше 35 градуса на сянка и късах черешки с детски апетит

 

 

~ от crazyshark на 05/19/2009.