Грозното пате
Денят беше увещан на дъжд, но само десет минутен силно сърдит облак си изля ядът и си замина. Остналите облаци бяха щастливи и бухнали като онeзи питки, които баба ми меси. Времето не беше топло, не беше и студено, там някъде по средата подържаше своя нрав.
Какво по добре от това, сега беше възможноста да си отворя прозореца и да претапицирам цялата стая с чисто нов комплект кислород, директен внос от природата и от големиат бор на двора.
Самият прозорец бе джунгло барикадиран от десетки саксии старателно крепейки се на полицата пред него. Беше ми нужно да използвам само едното крило а не целият, така че старателно свалих няколко от саксиите. Винаги когато имах възможност да направя това се сблъсквах с една ужасно инатлива саксия. В нея имаше посято непознато за мен цвете. То не приличаше дори на цвете а на ново открит растителен екземпляр. Нямаше стебло и очертано тяло, само месести тънки и дълги листа. Те започваха от почвата, досущ приличащи на пипала от евтин американски хорър, филм заснет с пластелинено чудовище. Проблемат при саксията идваше от тежината и точно тя бе твърде голяма в листата и твърде малко в саксията, което от своя старана привеждаше разстението във фаза “две ракии след тежък гладен ден” и то падаше на една страна. Това ставаше почти всеки път когато ги свалях от полицата и тя нямаше как да се крепи с други себеподбни около нея.
Днес случаят не се различи от останалите. С единствената разлика, че когато посегнах към съществото с вестибюларен проблем, погледът ми се фиксира и спря във кадър, върху нещо красиво, ново, различно и червено. Това беше цвят. Цветът на цветето, същото грозно пате, което никога не бях виждал да цъфти. То вече беше огрято в друга светлина, светлината на красив и благороден лебед. Силно се открояваше от останалите, защото бе най красивото.
Поставих го на масата и то пак падна…
тая работа с тия китки намерисва на ЛюбоФ
Много хубаво цвете. Май е от семейство кактусови.