Днес и мн други дни :)

Леко подухва ветрец, прохладен бриз, на фона на задуха, който бе обрекъл предишните няколко дни – мараня. Това ме накара да си помисля, че днес ще е различен ден. Днес беше различен ден. Часовникът ми извъня, последва процедурата /съживяване/. Вече ходих по тротоара, търкайки ръце една в друга, сякаш ги мия. Не ги миех, нито ги потривах блажено, мечтаейки за нещо голямо. Просто си бях сложил крем за ръце и го разнасях волно по цялата повърхност. Аз винаги го правя след като излезна навън когато знам, че нямам нищо за хващане, което да смути благодатното състояние на дланите ми, впийващи омекотяващата консистенция, чувстайки се подобно сякаш аз стопявам лъжица течен шоколад в устата си. Процедурата продължава малко дълго така, че вече свикнах със  странните хорски изражения вперени в мен, когато беше възможно да се срещне някой по това време. Аз излизам рано.
Тихо е, спокойно е, като затишие пред буря. Да бурята бе точно там! Точно там на петдесет метра от вратата, която отключвам със затруднение всеки път. Досущ като във филм на ужасите, когато жертвата е преследвана и трябва да преодолее заключена врата и притежава ключа, но се оказва, че има връзка с над сто ключа и всички те са грешни. Бурята е там зад ъгъла. Щом той бе достигнат се откриваше приказната игра на заетия и забързан работнически стил на живот. Коли, камиони, мотори, ванове, хора, впрегнати в състезание: кой ще изгори повече енергия.
Още двайсетина метра и вече съм под земята. В метрото. Осъзнавайки, че познавам косвено част от пътниците, разпознавайки лицата им при всяко пътуване. Бях запомнил и къде те слизат!!!
За метрото мога да отбележа, че то прилича на сложна мрежа от преплетени нишки, наподобявайки мрежата на не толкова сръчен паяк. Поправяна много пъти от не толкова сръчните му паяци приятели. С две думи сложна работа.
През заложеното време от един час, пътуване по график в подземния влак, можеха да се разиграят два основни сюжета обвързани с човешкия трафик.
Първият от тях е малко по- добрият. Изпуснал си първия влак, хващайки втория, закъснявайки естествено. По- празен, по- свободен, със свободни места и изоставени вестници с днешна дата, които да убият еднообразната скука на наблюдаване на естествената гледка през прозорците, СТЕНИ (тунел все пак).
Започвайки вестника в 99% от случайте заглаваната страница ти разказва за поредната жерта на хладно оръжие… Следват още няколко скучни статии, отделяйки им само стотна внимание, прочитам коя личност как се изложила или каквото интерестно има и започвам да вдигам мозъчно-мускулни гънки, решавайки судоку.
Судоку е интересна игра! Три таблици наредени по сложност и винаги започвах от средната последвана от най- трудната и ако ми останеше време давах почивка на компютъра в мен като реши най- лесната.
Втори съжет: Хващаш първия влак и си на време за работа. Но докато пристигнеш се чувстваш работил без почивка. Първият влак. Всеки се е натъпкал в него. Всеки иска да е в него, Хората се жертват. Както и да е, всички сме вътре. Не мога да го повярвам, но факт. Имам чувството, че баба ми затваря буркани зарзават и е останало малко, но твърде малко за нов буркан и затова тя се опитва да го натъпче в последния, добре запълнен вече.
Както се казва: положението бе страшно. Много хора на едно място. Компресия MP3-човешкия вариант.  При този вариант има и богат сюжет от реплики, разменящи се м/у бобените зрънца в консервата за износ. Казвам за износ, защото последната спирка е аерогарата и 30% от сардините с огромни куфари и раници се стремяха да достигнат някой от 5те терминала там, живи. 5тият терминал е обречен. Ако тръгвате оттам или пристигате на него- не си носете багаж!!!
Репликите. Репликите, разигравани в тази сюита на съвкупността, се изрязаваха в думи като: извинете, извинявайте, съжалявам, може ли вестника. Учудващо дори в час пик, където хората са толкова много, че въздухът се сгъстява до степен- възможно е да бъде разрязан с нож и докоснат физически, много от хората се опитваха да четат книги или вестник напълно отворен. Възхищавам се на упоритостта им.
Друга интересна реплика от метро драмата, която се среща е: ”Чувстам, че днес ще пътуваме доста приятелски””  след, което всеки притежател на уши, успял да чуе шегата, избухва в смях. А те не бяха никак малко. Така към унилото сутрешно настроение се добавяше щипка хумор.
Така, вече съм достигнал дестинацията си, дори съм си направил чай и наблюдавам ниско прелитащите самолети, различавайки кой на коя авиокомпания е. Най- интересно е когато облаците са по- ниско от обикновеното, което караше и самолетите да са на по- ниско ниво и тогава те се виждаха доста детайлно.
Започва се работа, повтаря се около стотина пъти ”добро утро, как си”. Работа /skip/ тук си представете, че превъртате филм на кадър, на който дори звука се чува забързан. Натискаме плей на две места. Закуската и обядът. Там пия чай независимо какво ям, сладко или солено. Някой си мислят, че е странно.
Шефа ми се задава с думите ”Затвори си очите” с което имаше предвид, че ще изхвърли всичкото брукселско зеле от храната си, която е приготвена от любящата му жена. Той не харесва това зеле. А аз винаги го упреквам, че е грях да се хвърля храна.
Веднъж го попитах: Тук го изхвърляш, но когато се храниш в твоя дом какво правиш?
Той ми отговори: Изяждам  го… (отговорът му е някак си леко отчаян, което показваше, че уважава жена си).
Нашата реакцията- Целият наличен екип се задавяше от продължителен смях.
Неговата реакция – Смутен казваше едно голямо F*ck OFF на всички и се затваряше с офиса си с вече подбраната храна. Но там естествено той си имаше друг екип, който с любопитство го разпитваше какво се е случило отвън, чули вече смеха…..
Скипваме и останалата част и вече съм си вкъщи, дори съм бил на гости на мой приятел, с който сме ходили на кино, но поради предварително продадени билети сме били само в киното, но не и в кино салона пропускайки The Dark Night!!!
След обичайното разхождане по клавиатурата и слушане на музика- една от песните на BEYONCE ми каза: Хайде напиши тема, опиши нещо от живота си, моята песен ще ти помогне. Аз я послушах. А сега ще позволя и на вас да чуете песента
Благодарвя ви
ПС. Късно е! Имам много грешки. Коректорът ми е в отпуск за две седмици!!!

~ от crazyshark на 08/01/2008.