The Battle
От приблизително седмица нещо си стъкми малко гнездо отвътре в моята глава. Една мисъл, едно решение.То бе толкова ясно, че сякaш не бе в главата ми а аз бях то. Чудех се дали даго направя. Мислих обмислях, но някак си повърхностно, волно и свободно без ясния реализаъм какво съм намислил в съзнанието си.
Вкрайна сметка премислих всичко и реших даго направя.
Вече бях на точното място в точното време. Преди да вляза бях спокоен и не мислех за нищо но когато седнах, сърцето ми се разтуптя, започнах да се притеснявам и да обмислям нещата на ново.
Попитаха ме няколко пъти сигурен ли съм. Аз смело казах да. Той направи първата линия и пак ме попита дали съм сигурен. Аз шеговито отговорих : „Е ти направи вече първата магистрала и сега когато няма връщане назад ме питаш дали съм сигурен“. Той се засмя и продължи.
Измина половин час и всичко вече беше приключило. Аз бях доволен и се усмихвах и вече много по доволен. Никога не го бях правил преди. А сега дори и ми харесва.
За повече информация кликните ТУК
и аз се усмихвам
и на мен ми харесваш много 
Dude!
Това от тебе не го бях очаквал
Ama 4e e stranno…iskam da pipna
I’m right behind ya
… и аз се харсвам да
А ти от мен ако не очакваш неочакваното от кой тогава 
на пипане и яко-пипни 
А ти на опашка зад мен при бръснара ли си 