За Плевен, България и буболечките

Скъпи миряни какво по хубаво от това да напиша нещо в този активен изборен ден. На вън хората щъкат, обсъжда се политиката, едни се надяват други не. Отварям FaceBook и там активността е хипер-политико-активна!
Но за да се отделя от масите и да си придам идентичност ще ви разходя малко из малка част от красива България. Готови ли сте?
Предупреждавам ви ще е много топло и пътуването ще е дълго. Затегнете коланите, ще се движим по магистрала и въпреки това ще друса
Пътувах за Плевен. Никога не бях ходил там, затова избрах да го посетя. Излизането от  София беше кошмарно, естествено винаги най-големите ремонти се правят при пик на трафика!!!
Отне ми „известно“ време, но все пак успях да стигна до магистралата  и от там пътя продължи по-приятно.
Тук се радвам, че не бях моторист в момента по този път. Скоростта не беше по различна от обикновената, пътя широк, всичко нормално. Освен едно периодично пропукване-пук..пук.. Пук…пУк..пуК. В началото не му обръщах внимание, но след като скоростта се увеличи, истината излезна на яве и то какво яве. Насекоми-буболечки, много от тях-облаци.
Като домакински жълти гъби напоени със секундно лепило се вграждаха в предното стъкло на автомобила като абстрактна картина на неразбран художник от 15ти век. Винаги ми се беше случвало да имам по стъклото, но този път официално обявих магистрала Хемус за магистралата на буболечките!
Съвет -  не пробвайте с чистачките, а ако случайно го направите, снимайте и в www.ebay.com изкуството няма граници

Странно или не от тези инсект събития в съзнанието ми изскочиха няколко реда и реших да споделя някой от тях.

„… и помниш ли как буболечките летяха,
като в звездопад и на предното стъкло на октавията се те лепяха.
Кръв и паста по червения дракон, който въздуха пори,
ново земно притегляне обхвана всички насекоми.“

Пристигнахме в Плевен направо пред плевенската панорама, изчакахме си реда и влезнахме да разгледаме. Уникална сграда с уникална илюстрация на сражения, представено на платно с дължина 150м и височина 15м в 360 градусова панорама с доста реалистични 3D ефекти.
Мога още да ви описвам още но усещането да си там, да видиш и усетиш е за препоръчване.
Отвън също е красива, има парк, реставрирани оръдия и история.

Все още не бях приключил обиколката в панорамата, когато се наложи по спешност да се върна обртано в София, а бях пристигнах преди по малко от час…

Седмицата си минаваше и заканата ми към идващата събота растеше. Събрах екипа и отново към Плевен, да попълня дупките. Този път с дълаг списък, оказа се че по линията София-Плевен има доста забележителности и няколко печата. Бяха отбелязани;  три пещери, скален каньон, пещерен дом, бънджи скокове и други. Списъка беше преоритизиран, защото един ден не стига.

Първа спирка село Карлуково. След  краткотрайно лутане, но не защото не сме в час, а защото тръсим правилния път, откриваме правилната посока, паркирваме и по тясна стръмна каменна пътека вървим към пещера Проходна или нарична още „божиите очи“.
Пещерата има вход и изход, за наш късмет ние влезнахме през изхода. Красивата природа ни обгръщаше и бавно красивата зелена приказка поглъщаше нас далеч от реалноста. Колосални скали ни караха да се чувстваме малки а при вида на пещера се сравних с Гъливър и бях попаднал в страната на великаните.
Пещерата е огромна, величествена, красива. От части ми напомня и леко наподобява „Чудните мостове“. Първите обитатели, които срещаме в нея са група екипирани катерачи, които превземаха своите върхове. Каски, въжета, оборудване и много страст към това, което правят.
Веднага след тях ни поразяват  Очите. Те Божиите Очи, гледащи ни строго и сърдито, осъждаха за всеки наш грях сурово и в същото време, плътният слой слънчева светлина, които те пропускаха  в мрачният ни свят от високо ни поразяваше, пречиствайки душите ни.
Ние пещерните хора, поразени от магията на историята, продължихме към входа и с увеличаване на дневната светлина, комерсиалният свят  шоково пулсираше във вените. Разни хора с черни тениски с надпис секюрити, не ни пускаха да излезем, хора с камери като снайперисти и една огромна паяжина от дебели въжета и разни спайдърмени по нея, се опитваха нещо да направят.
Настъпи нещо като пауза и охраната с ръко жестове ни подкани да минем и то по бързо. Изкачихме се и излезнахме пред входа на пещерата. Коли, палатки, снимачни екипи и някакви къртици. Снимаха за предаването си и не пускаха хората да минават въпреки, че пътеката беше зад камерите. В България е така!
Поради не възможността да се върнем обратно, минаваме по заобиколен прашен слънчев  черен път. Стигаме до паркинга и „Пещерния дом“ в който има печат и е нещо като хотел. Влизаме в него и слизаме 3 етажа на долу и се оказваме на терасата към бара, която е на огромна височина от нивото на земята, а гледката е панорамна и красива.
След като почивката задоволи достатъчно мускулите ни, поехме отново към Плевен, да довършим, това, което не бяхме успели предната седмица.
Историческият музей е наистина едно национално богатство. Доста голям. На няколко етажа с много зали, пресъздаващи различни етапи от българската история. Плюс природонаучен музей.
Плевен е красив град с широк площат и много забележителности, заслужава си да му бъде отделен още един ден.
Уви времето напредна, стрелките на часовника се превъртяха като на забързан каданс и разглеждането на забележителности се ограничи до тук, със заканата за в бъдеще списъка да се изпълни на цяло.
Обратният път към столицата беше еднообразен и изпълнен с асфалт, но между пукнатините му растяха нашите смели мечти и си проправяха път през всичко. Край

Голямото малко пътуване!

Здравейте скъпи Миряни сега ще ви запозная с моето голямото малко пътуване!

Звукът от газовата колонка наподобяваше тъпо тракане и задавяне. Битката срещу клапана на резервоара и изпадналия в спазми маркуч беше безмилостна и неуспешна, в опита си да вкара още няколко стотинки и да закръгли сумата.
Завъртях ключа, пуснах светлините, занулих километража и плавното отпускане на съединителя подаде старта не само на потеглянето а и на отпуската ми
Беше изминал един час от както се движех по равните вълни на магистрала Тракия, от части на повечето места лунен пейзаж, когато вече виждах мъглявите силуети на пловдивските тепета. Те си бяха точно на мястото, за разлика от рекламните билборди, които бяха разхвърлени като след експлозия! Различавах три нови вида рекламен маркетинг . От силата на вятъра единия вид билборд не устоял на природната стихия беше изскубнат от самата му основа, втория вид беше изкривен от металния стълб и последният трети вид, най-здрав или с най-слабо платно, бе останал само по гола рамка. А минавайки през село Поповица, малък не пожален билборд се подпираше сякаш след запой с дълга дървена греда в очакване вятъра да го обърне обратно. В продължение на 170км бройката им надвишаваше десет.
Първа спирка гр. Първомай- роднини, близки, познати(3 дни).Завъртам ключа отново и след още 170 километра през планинските завой пристигам в гр. Велико Търново. Има видима положителна промяна забелязваща се дори само от транзитното ми преминаване по дължина на града. Още малко търпение по завоите и съм уютно настанен в Арбанаси, хотел Елена (“you must be Elena “).
Захвърлям багажа и уюта на страна, взимам най-необходимото с мен и завъртам ключа отново. Преминавам през село Хотница, пътят ме води буквално на петдестина метра пред водопада Кая Бунар или познат още като Хотнишки водопад. Въпреки влажното и облачно времре това творение на природата е точно толкова красиво и невероятно колкото и от предварителните снимки които бях виждал на него. Водопада се дели на два ръкава, а микро езерцето образувано пред него се отразявяше в мистериозно синьо. От лявата му страна, стръмна стълба дава началото на туристическа пътека, която ни развежда обратно на течението, прехвърляйки ни от ляво и дясно по малки дървени мостчета, изкачвайки ни до върха на билото. Маршрута е къс, но интересен и по-сложен от опита който имам. Тесен скалист проход, тесни стъпала, стълби с мн малък наклон или без такъв. Кално и хлъзгаво, но според сезона. На места оставях първите отпечатъци в снега, а по замърсяването си личеше, че е известна лятна дестинация! По продължение на пътеката се открива още един водопад, бих казал мини водопад, също красив, а водата отново блестеше мистериозно синя. На две трети от маршрута пътеката свърши, храстите и трънливите драки бяха повече от пешеходните ми възможности да се боря с тях. Следваше да се върна по обратния път. Обратно в ниското пред водопада, петнайсетте минути ми бяха напълно достатъчни да се изчеткам от калта натрупала се за спомен. Водопадът си заслужава целият изминат път, но определено пътеката не е подходяща за деца. Надявам се с настъпване на лятото тази дестинация да бъде ремонтирана, липсващите стъпала, паянтови перила и непроходимите драки да не са пречка за желаещите. Арбанаси, Търново (2дни) завъртам ключа и спирам в Габрово, интересен град, разходка, снимки и печат. После към Шипка. Мъглата е толкова гъста, че на моменти започвам да се съмнявам в очните си апарати. В сърцето на облака се чувстваш като кубче краставичка в таратор, толкова е непрогледно, че си запазвам Шипка за друг път. Малко по-надолу спирам на храм паметник Шипка. Няма никакви хора – идеално, снимка и печат.  Вече съм в Казанлък. Тракийска гробница, плащам вход въпреки че е копие на оригинала, снимка, магнит и печат.Завъртам ключа, минавам през Стара Загора и пристигам обратно в Първомай, близки,роднини, тук печат няма, затова снимки
Неделя ден десети последен, тук вече историята е скучна и безинтересна, така че ви оставям няколко снимки за приятен край

  

   

 

   

 

 

 

-0

 

Мисля, че когато беше “О” градуса се чувствах по добре…

 

14ти

Празникът е един, но за любовта само един специален ден не стига,
тя трябва да ври като вулкан, не само днес а и в триста шейсет пет дни през цялата и всяка следваща година.
На любовта винаги всичко и е тясно, виждаме как без бариери и с красиви пърхащи пеперуди, територията си настъпва и обхваща ни опасно.
Не пита и не моли,безсмисленно е за човек с такава сила да се бори.
Не пита и не моли, любовта не знае що е мода, иска телата ни да бъдат голи

Мисля си

Миряни, как се чувствате душевно?
Това е въпрос, на който не трябва да се отговаря, но е нужно да бъде зададен!

Като се замисля осъзнавам, колко далече са понякога близките неща, които разделят деня. За мен той се разделя на три части. Щастието вечерта, любовта сутринта и агонията по средата, където всичко близко е далече.
Работя концентрирано но мисля отнесено, далечината се изразява във време, а не в разстояние.
Тъй като не мога, а и не трябва  да мисля на глас сред други, изваждам перото, потапям го в моята мастилница пълна с хаотично мастилено въображение и полагам първите думи… “денят си върви”… бях погледнал часовника, който ми помагаше да свържа сутринта с вечерта, радостта с любовта и ми показваше, че съм някъде между тях по средата.

Денят си върви, в съзнанието ми изниква чистотата и спокойствие на планински върби. Мисълта ми за теб лети, преминава реки и океани, през земи далечни и без шир поляни.

С цветя неустоими в аромат обляни, пчелички игриви в екип събрани, мисълта гладна от всичко туй попива, сладко, бавно към теб с
фантазия те опива.
Красота, сравнима е с планински залез, отразен от падналата плътна зима… Светлината разделя се на цветове, всяка снежинка уникалността своя има.

Фелиноложка изложба 2013

Здравейте добри хора, Миряни!
Радвам се на топлият неделен ден, въпреки сивите кръжащи облаци на всякъде. Радвам се, че из многобройните ми лутания на вън, чак след като се прибрах заваля
Сега ще ви обърна внимание на Фелиноложка изложба, на която бях. Това е изложба на расови котки и редки породи.
За първи път ходя на такъв вид изложба и останах с доста добри впечатления. Въпреки, че все пак всичко е малко или много бизнес и цената за участието на една котка е 70 евро, но това сега няма значение

Едно от интересните неща, които научих там е разликата при закупуването на домашна расова котка и такава за изложби.
При домашната котка, по закон трябва да бъде кастрирана и не може да бъде изложбена, а другата може да бъде такава и да се използва за размножаване с цел продължаване гена на медалистите
Типично за котките, почти всички показваха мързела си, почивайки си, подремвай ки си и чакащи стопанките им да ги поглезят

Аз като човек, който е имал няколко котки имам симпатии към тях и това ме накара да посетя тази изложба.

Останалото което видях, ще го изразя с няколко снимки, но присъствието там е за предпочитане

 

Български шоколад

Здравейте Миряни Мирянки или накратко описано шоко-маниаци

Без да губя време минавам направо на темата, която все още ме подслажда кадифено и смирено.

Преди доста време в един блог прочетох за “ГАЙО” шоколада. Шоколад произвеждан занаятчийски в България/Пловдив с какаови зърна Hispaniola внос от Доминиканската република.
Но за да не преразказвам, това което съм прочел ще ви снабдя с първоизточникът ми или http://yovko.net/blog/9941.

След като вече сте се запознали с историята или не, ще отделя няколко реда за да споделя моят хранително вкусов опит с този продукт.
Искам да започна с опаковката; семпла, приятен дизайн, без излишни “статии” и “публикации” по нея. Както може да забележите на една от снимките, съставът на шоколада не изобилства от сложните и трудно прочети ми съставки-консерванти, изкуствени примеси и баластра.
Минавам по същество, Вкусът- най важното нещо. Опитвам го… започвам да го топя в устата си…липсват чувства, продължавам да го разтапям… нещо някак си липсва. Липсва ужасният натрапчив вкус на изкуствените подсладители, които съм свикнал да усещам във всеки един сладък продукт, който ни се натрапва.
Вкусът ГАЙО, усещането е много приятно. Лек, ненатрапчив-сладък, точно като думата “сладък” . Мек изпълнен с пухкави вълни от памучни какаови кълба. Кълба които се нагаждат точно по релефа на вашите вкусови рецепторчета спускай се по тях. Един деликатен масаж на вкуса и сетивата, толкова приятен, че шоколадът се стопява пред очите ви

Мисля, че глупостите ми са достатъчни за тази вечер, така че ако смятате че имате някакви проблеми, спор или каквото и да е, с парче шоколад се размишлява по добре от колкото без

http://www.gaillotchocolate.com/