Скъпи миряни
какво по хубаво от това да напиша нещо в този активен изборен ден. На вън хората щъкат, обсъжда се политиката, едни се надяват други не. Отварям FaceBook и там активността е хипер-политико-активна!
Но за да се отделя от масите и да си придам идентичност ще ви разходя малко из малка част от красива България. Готови ли сте?
Предупреждавам ви ще е много топло и пътуването ще е дълго. Затегнете коланите, ще се движим по магистрала и въпреки това ще друса ![]()
Пътувах за Плевен. Никога не бях ходил там, затова избрах да го посетя. Излизането от София беше кошмарно, естествено винаги най-големите ремонти се правят при пик на трафика!!!
Отне ми „известно“ време, но все пак успях да стигна до магистралата и от там пътя продължи по-приятно.
Тук се радвам, че не бях моторист в момента по този път. Скоростта не беше по различна от обикновената, пътя широк, всичко нормално. Освен едно периодично пропукване-пук..пук.. Пук…пУк..пуК. В началото не му обръщах внимание, но след като скоростта се увеличи, истината излезна на яве и то какво яве. Насекоми-буболечки, много от тях-облаци.
Като домакински жълти гъби напоени със секундно лепило се вграждаха в предното стъкло на автомобила като абстрактна картина на неразбран художник от 15ти век. Винаги ми се беше случвало да имам по стъклото, но този път официално обявих магистрала Хемус за магистралата на буболечките!
Съвет - не пробвайте с чистачките, а ако случайно го направите, снимайте и в www.ebay.com
изкуството няма граници
Странно или не от тези инсект събития в съзнанието ми изскочиха няколко реда и реших да споделя някой от тях.
„… и помниш ли как буболечките летяха,
като в звездопад и на предното стъкло на октавията се те лепяха.
Кръв и паста по червения дракон, който въздуха пори,
ново земно притегляне обхвана всички насекоми.“
Пристигнахме в Плевен направо пред плевенската панорама, изчакахме си реда и влезнахме да разгледаме. Уникална сграда с уникална илюстрация на сражения, представено на платно с дължина 150м и височина 15м в 360 градусова панорама с доста реалистични 3D ефекти.
Мога още да ви описвам още но усещането да си там, да видиш и усетиш е за препоръчване.
Отвън също е красива, има парк, реставрирани оръдия и история.
Все още не бях приключил обиколката в панорамата, когато се наложи по спешност да се върна обртано в София, а бях пристигнах преди по малко от час…
Седмицата си минаваше и заканата ми към идващата събота растеше. Събрах екипа и отново към Плевен, да попълня дупките. Този път с дълаг списък, оказа се че по линията София-Плевен има доста забележителности и няколко печата. Бяха отбелязани; три пещери, скален каньон, пещерен дом, бънджи скокове и други. Списъка беше преоритизиран, защото един ден не стига.
Първа спирка село Карлуково. След краткотрайно лутане, но не защото не сме в час, а защото тръсим правилния път, откриваме правилната посока, паркирваме и по тясна стръмна каменна пътека вървим към пещера Проходна или нарична още „божиите очи“.
Пещерата има вход и изход, за наш късмет ние влезнахме през изхода. Красивата природа ни обгръщаше и бавно красивата зелена приказка поглъщаше нас далеч от реалноста. Колосални скали ни караха да се чувстваме малки а при вида на пещера се сравних с Гъливър и бях попаднал в страната на великаните.
Пещерата е огромна, величествена, красива. От части ми напомня и леко наподобява „Чудните мостове“. Първите обитатели, които срещаме в нея са група екипирани катерачи, които превземаха своите върхове. Каски, въжета, оборудване и много страст към това, което правят.
Веднага след тях ни поразяват Очите. Те Божиите Очи, гледащи ни строго и сърдито, осъждаха за всеки наш грях сурово и в същото време, плътният слой слънчева светлина, които те пропускаха в мрачният ни свят от високо ни поразяваше, пречиствайки душите ни.
Ние пещерните хора, поразени от магията на историята, продължихме към входа и с увеличаване на дневната светлина, комерсиалният свят шоково пулсираше във вените. Разни хора с черни тениски с надпис секюрити, не ни пускаха да излезем, хора с камери като снайперисти и една огромна паяжина от дебели въжета и разни спайдърмени по нея, се опитваха нещо да направят.
Настъпи нещо като пауза и охраната с ръко жестове ни подкани да минем и то по бързо. Изкачихме се и излезнахме пред входа на пещерата. Коли, палатки, снимачни екипи и някакви къртици. Снимаха за предаването си и не пускаха хората да минават въпреки, че пътеката беше зад камерите. В България е така!
Поради не възможността да се върнем обратно, минаваме по заобиколен прашен слънчев черен път. Стигаме до паркинга и „Пещерния дом“ в който има печат и е нещо като хотел. Влизаме в него и слизаме 3 етажа на долу и се оказваме на терасата към бара, която е на огромна височина от нивото на земята, а гледката е панорамна и красива.
След като почивката задоволи достатъчно мускулите ни, поехме отново към Плевен, да довършим, това, което не бяхме успели предната седмица.
Историческият музей е наистина едно национално богатство. Доста голям. На няколко етажа с много зали, пресъздаващи различни етапи от българската история. Плюс природонаучен музей.
Плевен е красив град с широк площат и много забележителности, заслужава си да му бъде отделен още един ден.
Уви времето напредна, стрелките на часовника се превъртяха като на забързан каданс и разглеждането на забележителности се ограничи до тук, със заканата за в бъдеще списъка да се изпълни на цяло.
Обратният път към столицата беше еднообразен и изпълнен с асфалт, но между пукнатините му растяха нашите смели мечти и си проправяха път през всичко. Край












































































